Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Георги Василев приключва медицина в МУ – София през 2016 година Започва кариерата си в Лабораторията по клинична имунология при УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “. Хоноруван помощник в Катедрата по клинична имунология към МУ – София, създател и съавтор на научни изявления в авторитетни интернационалните научни издания. В момента работи в Лабораторията по клинична имунология към Националната профилирана болница за интензивно лекуване на хематологични болести (НСБАЛХЗ). 

Д-р Василев, по какъв начин решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли учебното заведение, фамилната среда роля за този Ваш избор?

Много тъкмо ме зададохте въпроса, с акцент върху думата „ посветите “. Лекарската специалност е доста по-различна от работата, която правят хората с други специалности. Тя непосредствено и в доста по-голяма степен е обвързвана е с непрекъснато учене и самоусъвършенстване, непрекъснати морални и медицински размисли, диалози с пациенти и хора, които страдат. Това в немалка степен води до един тип отнемане, на процедура непрекъснато лекарят е подложен в позиция да загуби „ егоцентризъм “. Не са малко и случаите, в които работим pro bono.

За да бъдеш доктор е належащо и да следваш един самобитен честен и етичен кодекс.

Това в най-голяма степен съумях да предусетя точно от фамилната ми среда. Двамата ми родители са също практикуващи лекари и заради това, в прочут смисъл, бях квалифициран за „ нещата “ от специалността и я одобрявах като път на личностно развиване. Решението ми да стана доктор беше ненапълно предопределено и личностно стимулирано.

Коя бе повода да се насочите към клиничната имунология?

Причината за избор на компетентност е сложна, в медицината не всеки път можем непосредствено да избираме, намесват се фактори, свързани с съществуването на свободни места за специализация, отпуснати състезания, а и недокрай завършените разбирания на преди малко дипломирания магистър доктор. И защото изборът е значим, а неяснотите също са налице, взех персоналното решение първо да аплайвам за място като постоянен докторант по имунология, по този начин да се каже, „ с цел да опипам почвата “. Немалко са моите сътрудници и другари, които в хода на една специализация откриха, че биха желали да се посветят на друга компетентност. По-късно, когато усетих, че специалността ми харесва, започнах и специализация. Специалността имунология е в доста огромна степен сложна, новаторска и съчетава диагностична, научна, лабораторна и лечебна част.

Теоретичните фундаменти на редица други специалности са на процедура обект на имунологията, малко като при математиката, без чийто уред другите науки не могат.

Ако въпреки всичко би трябвало да дам съответен образец, ще посоча механизма на деяние на новите чек-пойнт инхибитори, които навлизат в онкологията – те са тъкмо образец за обект на имунологичното знание. Така че отговорът ми е – притегли ме комплексността на специалността.

Кои са Вашите учители – тези, на които дължите най-вече за образуването си като персона и доктор?

Като персона, несъмнено моите родители, които ме отгледаха и възпитаха. Учителите по специалността мога да ги разделя на две, съгласно стадиите, които прекосих като специализант, докторант и хоноруван помощник в Лабораторията по клинична имунология към УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “, Катедрата по клинична имунология при МУ – София. И новите, с които работя в този момент в екипа, към който имах удоволствието да се причисля, откакто получих компетентност – а точно сътрудниците от Лабораторията по клинична имунология с началник проф. Маргарита Генова в Националната профилирана болница за интензивно лекуване на хематологични болести.

И несъмнено майка ми, която практикува същата компетентност, и която способства за огромна част от концептуалните ми знания и умения.

Разкажете за първите си стъпки в клиничната имунология. Какво Ви стимулира да останете и да се развивате в тази област?

Силно ме стимулира научната съставния елемент, въпреки всичко година и половина бях постоянен докторант. Това, което първо видях и с което се сблъсках, е точно подготвянето на научни опити, статистическа обработка на данни и крайният артикул от тази работа – писането на научна обява. Това бяха и си остават измежду обичаните ми занимания.

Кои тематични области намирате за изключително предизвикателни за проучвания?

За мен това са патогенезата на автоимунните процеси, набиращата мощ имуноонкология и несъмнено, ролята на имунните механизми в левкомогенезата при хематологичните неоплазии.

Има ли случаи, в които сте получили изключително задоволство от сложена диагноза, която е станала факт и с Вашата професионална помощ?

Да, имам редица такива случаи в моята процедура, като няколко пациентски проблема се открояваха по своята трудност. Това, което ме радва, е, че се позволиха с вярно сложена диагноза и лечебно усъвършенстване за пациентите, което е точно цялостният смисъл.

Кои са водещите правила, от които се ръководите в общуването с сътрудниците си клиницисти?

Основният писан кодекс е необятно разпрострат в учебниците по здравна деонтология, а правилата са залегнали в устава на нашата съсловна организация. В систематизиран тип мога да кажа, че се управлявам от това единствено и само да способствам оптимално за здравето на пациентите. Отрицателните мнения, борбата и оспорването на престижа на сътрудници лекари пред пациенти и други сътрудници намирам за неприемливо.

Към коя изконна полезност се стараете да се придържате постоянно и при всички условия?

Умереност във всичко.

В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?

Любимите ми занимания в свободното ми време са свързани със фамилията ми, с развъждането на сина ми. Разбира се, отстранявам време и на четене, само че по-скоро профилирана литература.

Коя Ваша фантазия бихте желали да видите осъществена през Новата 2025 година?

Личната ми фантазия, която бих желал да видя осъществена през тази година, а и за годините напред, е обвързвана със здравето на мой непосредствен.